През далечната 1909г., на 25 юни, в град Ловеч се ражда една изключителна личност, чийто принос към България е огромен. Името му е Димитър Димов и при споменаването му най-често го свързваме с романа “Тютюн”.
Преди да стигнем до създаването на това произведение обаче, нека
обърнем внимание на живота на гениалния писател преди това, още от
самото начало. Като малко момче, Димитър е живял в едно твърде интересно
семейство. Майка му била потомка на преселници и била от рода не на
кого да е, а на самият воевода и идеолог Яне Сандански.
Този български герой служи за пример на младия Димов, който един ден ще
пожелае да напише и книга за него. Друг член на семейството, изиграл
важна роля за развитието на Димитър, е неговият чичо – Иван, който е
журналист по професия. Ето в такава среда израства бъдещият писател в
първите години от живота си. Докато е още малък обаче, трагедия сполита и
неговото семейство. Баща му – Тотю – е пратен на фронта по време на
Балканските войни, където служи като капитан. В края на
Междусъюзническата война той се сражава смело срещу многобройните
врагове на България и загива геройски на фронта. Тогава малкият Димитър е
едва на 4-годишна възраст. В следващите няколко години момчето
живее и учи в град Дупница. Дали заради смъртта на своя баща, или по
друга причина, той остава по-затворен от другите деца. Отличава се с
изключителен интелект и талант, интересува се от най-различни предмети.
Освен литературата, негова страст са химията и физиката. Когато е на 9
години, майка му решава да се ожени повторно. Доведеният баща на момчето
– Руси Ганев – също е офицер и се отнася много добре с него. Димитър
обаче продължава да бъде все така затворен. Пастрокът на Димов най-сетне
решава да напусне войската след години вярна служба. Той завършва висше
образование и започва работа в тютюнена фабрика.
Тук е и повратна точка в живота на
момчето – бъдещ писател. Ходейки често при своя доведен баща, Димов
вижда тежкия живот и непосилната работа на тружениците. Междувременно
годините минават и Димитър пораства. В гимназиалния курс той
първоначално е много запален по точните науки, но с течение на времето
интресът му все повече грабва философията. Младежът е силно впечатлен от
трудовете на големите учени в тази сфера, особено тези на Фройд и Ницше.
Димов завършва училище и се ориентира към висше образование. Започва да
учи ветеринарна медицина, но след първата година се премества и започва
да се занимава с право. Там също прекъсва и се връща към старата си
специалност. През последните години на студентския му живот, Димов вече е
започнал писането на роман. Това продължава и след дипломирането му,
когато той е нает на работа като биолог, а по-късно лекар и асистент в
университета. След като упорито изучава испански език, Димитър отива на
специализация в Мадрид. Връща се през 1944-та година и е мобилизиран за
няколко месеца в Беломорска Тракия. По това време обаче обстановката в
България е изключително нажежена. Втората световна война е към своя
край, а войските на Хитлеристка Германия отстъпват. На власт в
балканската държава се установява комунистическа диктатура и
доскорошната съюзничка на Третия Райх обръща оръжията си срещу немците. След края на войната Димов работи като доцент, а по-късно и като професор по анатомия.
В
творческо отношение той започва да се занимава по-сериозно с писане от
1938-ма година. Негова трибуна е периодичният печат, и то предимно
вестници като “Отечествен фронт”, “Народна култура” и др. В художествено отношение той се отличава като един от писателите, които засягат сериозни социални тематики.
Затова спомагат дългите години, в които Димов става свидетел на
повратностите в живота на обикновените хора. Персонажите в неговите
произведения са предимно силни личности, които са целеустремени към
постигането на своите идеали. В творбите на Димитър Димов се срещат и
твърде типичните за епохата конфликти в междучовешките и обществени
отношения. През далечната 1938-ма от печат излиза романът “Поручик
Бенц”, а след известно време писателят публикува и няколко разказа. След
посещението си в Испания е силно впечатлен и пише една от големите си
творби – “Осъдени души”. На Иберийския полуостров Димитър Димов
се среща с член на Йезуитския орден, който запалва интереса му към
действителността в държавата и същността на католицизма. След
края на Втората световна пък, от печат излиза най-известното и
най-четено произведение на писателя – романът “Тютюн”. Първоначално във
вестника е публикуван само откъс от него, а окончателно книгата излиза
през 1951-ва година. По-късно романът е преработван три пъти по
настояване на управляващата комунистическа партия. След “Тютюн” Димов
пише най-разнородни жанрове, като пиеси и пътни бележки. След смъртта на
писателя са намерени незавършени негови творби или неотпечатани такива,
като например “Идалго”. Авторът умира през 1966г., на 1 април, в
Румъния. До последно той е отдаден на творчеството си и мащабните му
трудове заслужено ще се запаметят в поколенията българи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар